Александр Бобров Испытанье жарой этим летом подаре

Красимир Георгиев
„ИСПЫТАНЬЕ ЖАРОЙ ЭТИМ ЛЕТОМ ПОДАРЕНО...”
Александр Александрович Бобров (р. 1944 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


С ЖЕГА ЛЯТОТО ПРАТИ НИ ПАК ИЗПИТАНИЕ

С жега лятото прати ни пак изпитание,
по Централна Русия – отново без дъжд,
и стои над Москва заревото всепламенно,
благодат – за бродягите,
изпит за нашия вожд.

Пламват горски пожари – държавата е изоставила,
подарила, продала горите за сеч.
Всяка есен ний пилците пак преброяваме,
ала не за това засега е сред кладата реч.

Но дали в тез далечни земи непрекъснати
в мраз разпасан и в тоз наказателен зной
е страната ни само случайната спътница,
или ловни полета?
Русия, свят роден ти мой!


Ударения
С ЖЕГА ЛЯТОТО ПРАТИ НИ ПАК ИЗПИТАНИЕ

С же́га ля́тото пра́ти ни па́к изпита́ние,
по Центра́лна Руси́я – отно́во без дъ́жд,
и стои́ над Москва́ зарево́то всепла́менно,
благода́т – за бродя́гите, и́зпит за на́шия во́жд.

Пла́мват го́рски пожа́ри – държа́вата е изоста́вила,
подари́ла, прода́ла гори́те за се́ч.
Вся́ка е́сен ний пи́лците па́к преброя́ваме,
ала не́ за това́ засега́ е сред кла́дата ре́ч.

Но дали́ в тез дале́чни земи́ непрекъ́снати
в мра́з разпа́сан и в то́з наказа́телен зно́й
е страна́та ни са́мо случа́йната спъ́тница,
или ло́вни поле́та?
Руси́я, свят ро́ден ти мо́й!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Бобров
ИСПЫТАНЬЕ ЖАРОЙ ЭТИМ ЛЕТОМ ПОДАРЕНО...

Испытанье жарой этим летом подарено,
По Центральной России – опять без дождей,
И стоит над Москвою дрожащее зарево,
Благодать – для бомжей
И проверка – для наших вождей.
 
Полыхают леса – государство их попросту бросило,
Раздарило, распродало, скинуло с плеч.
Подсчитаем цыплят, как положено, осенью,
Но пока не об этом идёт на пожарище речь.
 
В этих далях сквозных никогда не получится
В лютый холод и в этот карающий зной
Относиться к стране, как к случайной попутчице
Или к „полю охоты”.
Россия – должна быть родной!




---------------
Руският поет, писател и публицист Александър Бобров (Александр Александрович Бобров) е роден на 14 февруари 1944 г. в с. Кучино, Московска област. Завършва литературния институт „Максим Горки”. Работил е във в. „Литературная Россия”, изд. „Советский писатель”, радио „Резонанс” и телевизионните канали „Мир”, „Московия” и „Подмосковье”. Автор е на 28 книги с поезия, проза и краеведчески изследвания, сред които „Дань” (1977 г.), „Боярышник” (1979 г.), „Красный Холм” (1982 г.), „За Москвою-рекою” (1984 г.), „Белая дорога. На север по Московской долготе” (1985 г.), „Свод. Избранное” (1988 г.), „Вообще и в частности” (1989 г.), „Имя – судьба” (1990 г.), „Возвращаюсь к тебе” (1990 г.), „Бей своих” (1990 г.), „По рекам Московии” (2007 г.), „Серебряный век Подмосковья” (2008 г.) и др. Кандидат на филологическите науки, член-кореспондент на Академията за поезия, носител на много национални и международни литературни награди. Член е на редколегиите на в. „Советская Россия” и сп. „Русский Дом”, член е на Съвета по книгоиздаване при Московска област. Живее в Москва.